Преброй до сто преди да кажеш сбогом
Посвещавам го на Н.
Събрахме се като стрелките на часовник,
тиктакащи във ритъма-любов.
Наивни с ласките на стар любовник,
изгарящ в трепета на порив нов.
Изпепелени в мощните окови,
времето за нас изцяло спря,
оставихме момента да говори,
а той редеше прелестни слова.
Сега какво е по-различно,
защо ги криеш очите си,кажи,
ден след ден до болка прозаични,
живеем в страх и бавно се рушим.
Преброй до сто преди да кажеш сбогом,
преброй до сто и пак си помисли,
щракни със пръсти станеш ли готова,
пред теб са истини или лъжи.
Събрахме се като стрелките на часовник,
тиктакащи във ритъма-любов.
Наивни с ласките на стар любовник,
изгарящ в трепета на порив нов.
Изпепелени в мощните окови,
времето за нас изцяло спря,
оставихме момента да говори,
а той редеше прелестни слова.
Сега какво е по-различно,
защо ги криеш очите си,кажи,
ден след ден до болка прозаични,
живеем в страх и бавно се рушим.
Преброй до сто преди да кажеш сбогом,
преброй до сто и пак си помисли,
щракни със пръсти станеш ли готова,
пред теб са истини или лъжи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Даниел Стоянов Всички права запазени
