28 дек. 2010 г., 14:29

Пречупени стрелки

605 0 0

Пречупени стрелки

 

Не се страхувам аз да грабна свойто време

и да го хвърля на хищни ветрове завчас.

Да се отърва от туй жестоко бреме,

което мъчи ме до смъртен одър чак.

 

Не се нуждая от окови здрави,

родена съм, за да летя.

А времето прехвърча от мечтите ми по-бързо даже,

плаши ме и полета ми млад пресеква на мига.

 

Да се хвърлям в огъня и да изгарям,

а сетне да излизам на студа.

Тревогите от работите ежедневни

да оставя да изтлеят във жарта.

 

И тебе да приканя с мен да дойдеш,

да се отдадем един на друг,

приклещени в вихрушката греховна,

ала нехаещи за свяна и срама...

 

Но какво се случва...? Нищо.

Зазидана зад сивите стени,

аз плача, викам, дращя камъка вековен,

моля се напразно той да ме освободи.

 

И газя пак през същите въртопи,

в познатия поток, стремителен, дълбок.

Мъчих се стрелките да пречупя, ала нейсе,

пометоха ме те във устрема жесток.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© АнТо Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...