28.12.2010 г., 14:29

Пречупени стрелки

603 0 0

Пречупени стрелки

 

Не се страхувам аз да грабна свойто време

и да го хвърля на хищни ветрове завчас.

Да се отърва от туй жестоко бреме,

което мъчи ме до смъртен одър чак.

 

Не се нуждая от окови здрави,

родена съм, за да летя.

А времето прехвърча от мечтите ми по-бързо даже,

плаши ме и полета ми млад пресеква на мига.

 

Да се хвърлям в огъня и да изгарям,

а сетне да излизам на студа.

Тревогите от работите ежедневни

да оставя да изтлеят във жарта.

 

И тебе да приканя с мен да дойдеш,

да се отдадем един на друг,

приклещени в вихрушката греховна,

ала нехаещи за свяна и срама...

 

Но какво се случва...? Нищо.

Зазидана зад сивите стени,

аз плача, викам, дращя камъка вековен,

моля се напразно той да ме освободи.

 

И газя пак през същите въртопи,

в познатия поток, стремителен, дълбок.

Мъчих се стрелките да пречупя, ала нейсе,

пометоха ме те във устрема жесток.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© АнТо Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...