Пред бурята...
Ще има буря!... Облаците сиви
надвисват над морето страховити,
а Вятърът развеял буйни гриви
в брега разбива побеснял вълните...
Планират ниско птиците и грачат,
зад хоризонта мълнии проблясват
и много бързо се сгъстява здрачът,
и в облаците Слънцето угасва...
Усещане за нещо неотложно
и аромат на идващата буря,
към въздуха наситено-тревожно
със всеки порив Вятърът притуря...
... и все по-силно мълнии просветват,
и тътен разлюлява тишината,
и вече нощ се спуска безпросветна,
а мълниите носят светлината.
... и все по-страшно гърчи се морето,
и по-зловещо вдигат се вълните,
и сливат се водата и небето
стихийно, и потъват там звездите...
Ако такава буря те подхване
там нейде във „средата” на морето,
или изгубен си всред океана-
на чудото разчиташ, общо взето...
... Известно е, че силата, която
се нагнетява над брега свирепо,
стихийно разлюляла и водата
застига често хора всред морето...
За тях сега си мисля притеснено
и моля се: „Дано да оцелеят...”-
понеже знам и бурята как стене,
и знам какво е да замръкнеш в нея...
Коста Качев,
09.07.2014.
Италия
© Коста Качев Все права защищены