Пред бурята...

Пред бурята...

Ще има буря!... Облаците сиви

надвисват над морето страховити,

а Вятърът развеял буйни гриви

в брега разбива побеснял вълните...

Планират ниско птиците и грачат,

зад хоризонта мълнии проблясват

и много бързо се сгъстява здрачът,

и в облаците Слънцето угасва...

Усещане за нещо неотложно

и аромат на идващата буря,

към въздуха наситено-тревожно

със всеки порив Вятърът притуря...

... и все по-силно мълнии просветват,

и тътен разлюлява тишината,

и вече нощ се спуска безпросветна,

а мълниите носят светлината.

... и все по-страшно гърчи се морето,

и по-зловещо вдигат се вълните,

и сливат се водата и небето

стихийно, и потъват там звездите...

Ако такава буря те подхване

там нейде във „средата” на морето,

или изгубен си всред океана-

на чудото разчиташ, общо взето...

... Известно е, че силата, която

се нагнетява над брега свирепо,

стихийно разлюляла и водата

застига често хора всред морето...

За тях сега си мисля притеснено

и моля се: „Дано да оцелеят...”-

понеже знам и бурята как стене,

и знам какво е да замръкнеш в нея...

Коста Качев,

09.07.2014.

Италия