7 авг. 2011 г., 16:42

Пред паметника на Гео Милев

1.4K 1 16

Пред паметника на Гео Милев

 

Септември ще бъде май.

Човешкият живот

ще бъде един безконечен възход

-нагоре!нагоре!

Земята ще бъде рай-

ще бъде!“

                                   Гео Милев

                                    1924 г

 

Години наред бе септември...

Днес трябваше тук да е май,

а почна мъгловен ноември

и той е, брат, сякаш без край.

 

Уж тръгнахме както тогава:

мъже, жени, старци-народ,

да стане Рай тази държава,

животът да бъде възход,

 

уж бяхме все зрящи човеци

и гледахме с двете очи,

но кой не съзна от нас вече,

че тука сме царство слепци,

 

в което един еднооки

ни беше изпратен във дар,

да гледа във вярна посока,

да бъде на слепите цар, 

 

а ний го забучихме в парка,

на сянка, в най-скрития кът...

Затуй сме на постна попарка,

изгубени в преход без път,

 

подобно на клана мойсеев,

изпържен в пустинния Ад...

Дано си бил прав,  братко Гео!

Дано бъде Рай този град!

 

                                            Ст, Загора 2006 г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петя Божилова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • ...!!!
  • Наскоро прочетох "Рагтайм" на Е. Доктороу и стихът ти отново ме пренесе в книгата, разказваща за потресаващите условия на живот в емигрантските квартали на Америка. Страшно е, че ние така и не излязохме от емигрантските панелки в собствената си държава!
    Поздрави от България!
  • !!!
  • СГНР - чете се „С Гео на Редута" (каквото и да означава това),

    Благодарности на Светлето и татко Гугъл!
    Цвети,да е жива надеждата!
  • Поздравления, Петя, за стихотворението, достойно за Гео Милев!
    Уви, мизерията си я имаме все още и темата е актуална, но не бива да спираме да мечтаем. Когато човек е на дъното, в най-черното, мечтата и вярата са лъча светлина, който го изтегля нагоре и дава сили за оцеляване. В този контекст за мен "септември" на Гео Милев е синоним на мечтата за възход и просперитет на цялото човечество, в часност и на неговия град, на всеки от нас.

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...