7.08.2011 г., 16:42

Пред паметника на Гео Милев

1.4K 1 16

Пред паметника на Гео Милев

 

Септември ще бъде май.

Човешкият живот

ще бъде един безконечен възход

-нагоре!нагоре!

Земята ще бъде рай-

ще бъде!“

                                   Гео Милев

                                    1924 г

 

Години наред бе септември...

Днес трябваше тук да е май,

а почна мъгловен ноември

и той е, брат, сякаш без край.

 

Уж тръгнахме както тогава:

мъже, жени, старци-народ,

да стане Рай тази държава,

животът да бъде възход,

 

уж бяхме все зрящи човеци

и гледахме с двете очи,

но кой не съзна от нас вече,

че тука сме царство слепци,

 

в което един еднооки

ни беше изпратен във дар,

да гледа във вярна посока,

да бъде на слепите цар, 

 

а ний го забучихме в парка,

на сянка, в най-скрития кът...

Затуй сме на постна попарка,

изгубени в преход без път,

 

подобно на клана мойсеев,

изпържен в пустинния Ад...

Дано си бил прав,  братко Гео!

Дано бъде Рай този град!

 

                                            Ст, Загора 2006 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Божилова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • ...!!!
  • Наскоро прочетох "Рагтайм" на Е. Доктороу и стихът ти отново ме пренесе в книгата, разказваща за потресаващите условия на живот в емигрантските квартали на Америка. Страшно е, че ние така и не излязохме от емигрантските панелки в собствената си държава!
    Поздрави от България!
  • !!!
  • СГНР - чете се „С Гео на Редута" (каквото и да означава това),

    Благодарности на Светлето и татко Гугъл!
    Цвети,да е жива надеждата!
  • Поздравления, Петя, за стихотворението, достойно за Гео Милев!
    Уви, мизерията си я имаме все още и темата е актуална, но не бива да спираме да мечтаем. Когато човек е на дъното, в най-черното, мечтата и вярата са лъча светлина, който го изтегля нагоре и дава сили за оцеляване. В този контекст за мен "септември" на Гео Милев е синоним на мечтата за възход и просперитет на цялото човечество, в часност и на неговия град, на всеки от нас.

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...