22 мая 2013 г., 11:07

Пред вас се чувствам гол

643 0 4

След туй, което съм написал,
пред вас се чувствам съвсем гол!
Къде и колко съм орисан -
описан съм, по протокол!

Зад нищо вече не се крия!
Не мога да се защитя.
Не мога в тая бъркотия,
без дрехите, да се спася!

Аз знам, че всеки има тайни,
а аз от тайни се лиших!
Във стиховете всеотдайни,
аз моята душа не скрих...

Със вас съм искрен до почуда
и гол, като пред Бог стоя!
Копах от моята словесна руда
и я раздавах на света!

Държах си Истините във ръцете,
не се поддадох на лъжи!
Изкачвах морен върховете,
но туй на мен не ми тежи.

Бях искрен аз и в боевете,
но срещах гадост и лъжи.
О, ако не - ме поправете!
Неискрен ли съм, ми тежи!

О, днес пред вас съм гол съблечен...
Лишен от грим и облекло,
аз знам, че няма да съм вечен,
но казвам, както е било!


  07.09.2011 г. с. Драгойново

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Славов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много ми харесва
  • Обикновено на глупави писания не отговарям, ще направя изключения този път.Ще си по избърша плюнките, които не сте спестили и ще Ви попитам,къде виждате самохвалството, уважаема госпожо?!Разбира се пред Вас не си събличам душата,а пред тези, които са чели това което съм написал и които са ме опознали!
  • Прочети ,,на лобното място на Бенковски" и дано нашия претеча те вдъхнови! Харесах! Успех!
  • Поздрав за смелостта да се съблечеш съвсем гол...Шегувам се!Много ми допадна идеята!

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...