5 мая 2009 г., 15:41

Пред вратата 

  Поэзия
627 0 14

 

 

Пълзим почти

по хълма стръмен,

на пресекулки дишаме,

мълчим.

Назад и в ниското

е само минало.

Нагоре е върха.

Ще издържим.

Ще се изправим двете

пред вратата -

душата ми - препатила -

и аз.

В зеленото усое

ще излезе вятър,

ще се усили вярата у нас.

Пред погледа

ще минат несполуките,

неверите, съмненията

и скръбта -

изобщо всичко,

дето ни доведе тука -

на крачка

от ръба на пропастта.

Благословени да са!

Ще ги пуснем.

Напред ще продължим -

без тях.

Усмивка

ще затопли устните.

 

Добре дошъл да е Денят!

© Иванка Гичева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??