Пред вратата
Пълзим почти
по хълма стръмен,
на пресекулки дишаме,
мълчим.
Назад и в ниското
е само минало.
Нагоре е върха.
Ще издържим.
Ще се изправим двете
пред вратата -
душата ми - препатила -
и аз.
В зеленото усое
ще излезе вятър,
ще се усили вярата у нас.
Пред погледа
ще минат несполуките,
неверите, съмненията
и скръбта -
изобщо всичко,
дето ни доведе тука -
на крачка
от ръба на пропастта.
Благословени да са!
Ще ги пуснем.
Напред ще продължим -
без тях.
Усмивка
ще затопли устните.
Добре дошъл да е Денят!
© Иванка Гичева All rights reserved.
