8 мая 2013 г., 07:55

Пред залеза на лятото

741 0 1

Красиви залези и нощи

в сърцето ми дошли

с радостта и болката,

с преходността на

минало и настояще.

Очаквам ви с нетърпелива жажда

като любов последна!

Животът си почти отиде,

подобно – усмивката пред залез.

Изчезнаха завинаги безброй неща.

Руини от кипящ живот,

борби и радости, мечти и обич,

по които бродят призраците

на един далечен свят,

в който аз съм съществувал

с крехките крила на детството

и радостта…

Но пак съм благодарен, че някъде,

далеч от жестоките закони на живота,

аз имам малък свой уютен кът,

като гнездо за птица,

свила под едно листо

крила на воля!

Където животът, раждането и смъртта,

и мислите живеят дружелюбно и свободно,

и с топла радост и утеха

изпълват моя отминаващ ден!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Миленов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...