Красиви залези и нощи

в сърцето ми дошли

с радостта и болката,

с преходността на

минало и настояще.

Очаквам ви с нетърпелива жажда

като любов последна!

Животът си почти отиде,

подобно – усмивката пред залез.

Изчезнаха завинаги безброй неща.

Руини от кипящ живот,

борби и радости, мечти и обич,

по които бродят призраците

на един далечен свят,

в който аз съм съществувал

с крехките крила на детството

и радостта…

Но пак съм благодарен, че някъде,

далеч от жестоките закони на живота,

аз имам малък свой уютен кът,

като гнездо за птица,

свила под едно листо

крила на воля!

Където животът, раждането и смъртта,

и мислите живеят дружелюбно и свободно,

и с топла радост и утеха

изпълват моя отминаващ ден!