Предадохме Всевишния
И тази нощ лицето Му гори,
ядосахме Всевишния в безкрая.
Щом погубихме човешките души,
едни души от детската ни памет.
Сега си носим вътрешно смъртта,
а тя до кокал ни изгаря.
Как запалихме небето си в Съня,
не можейки от себе си да бягаме.
И тази нощ сърцето Му кърви,
предадохме Всевишния от Рая.
Като грешници към Ада си вървим,
а връщане от него няма!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Аз Все права защищены
