Предадохме Всевишния

16 нояб. 2016 г., 12:28

Поэзия » Философская

442 0 1

И тази нощ лицето Му гори,
ядосахме Всевишния в безкрая.
Щом погубихме човешките души,
едни души от детската ни памет.

Сега си носим вътрешно смъртта,
а тя до кокал ни изгаря.
Как запалихме небето си в Съня,
не можейки от себе си да бягаме.

И тази нощ сърцето Му кърви,
предадохме Всевишния от Рая.
Като грешници към Ада си вървим,
а връщане от него няма!