И тази нощ лицето Му гори,
ядосахме Всевишния в безкрая.
Щом погубихме човешките души,
едни души от детската ни памет.
Сега си носим вътрешно смъртта,
а тя до кокал ни изгаря.
Как запалихме небето си в Съня,
не можейки от себе си да бягаме.
И тази нощ сърцето Му кърви,
предадохме Всевишния от Рая.
Като грешници към Ада си вървим,
а връщане от него няма!
© Аз All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
