5 сент. 2015 г., 22:07  

Предчувствие

1.3K 0 16

 

Не мога и не искам да повярвам,
че някога ще уравнее светлината. -
Тъй късно - в керемидения залез,
денят прегърбен вгражда свойта сянка.
Но ударите на камбана ми напомнят,
че нещо много силно се изпречва.
По прашните пътеки наближава,
загърнато във идващата вечер...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Младен Мисана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • ...!!!
  • Благодаря на всички за честта, която ми оказахте с вниманието си да прочетете, коментирате и оцените този толкова скромен текст. Това ме трогна извънредно много.

    Приемете най-искрените ми пожелания за много успехи през новата седмица,
    в това число несъмнено и творчески!: M&M
  • Във всеки от нас се е скрила някаква тъга по предстоящото,което ни очаква,но да се надяваме,за още "керемидени залези" и жадувани изгреви!Харесах и те поздравявам !
  • Предчувствието никога не лъже! Поздрав!
  • Много вътрешна сила усетих в това предчувствие за неизбежното..

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...