3 сент. 2020 г., 22:42

Преддверия

699 7 17

 

За да свърши денят, от косите си сплитам

въжен мост до отсрещния бряг на земята,

да търкулна трептящата огнена пита

зад осанка на хребет, стопен в маранята.

 

Да припадне нощта изнурени се молят

рамене отмалели и плещи превити.

Милостта на съня да снижи волен полет,

да пикира в прегръдките -туфи в тревите.

 

До разсъмване щурчова песен да пази

с морзов припев преддверия светли към рая

и светулки с искрящи фотонни лампази

да открехнат врати към небесни сараи.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Светличка Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...