3.09.2020 г., 22:42 ч.

Преддверия 

  Поезия
493 7 17

 

За да свърши денят, от косите си сплитам

въжен мост до отсрещния бряг на земята,

да търкулна трептящата огнена пита

зад осанка на хребет, стопен в маранята.

 

Да припадне нощта изнурени се молят

рамене отмалели и плещи превити.

Милостта на съня да снижи волен полет,

да пикира в прегръдките -туфи в тревите.

 

До разсъмване щурчова песен да пази

с морзов припев преддверия светли към рая

и светулки с искрящи фотонни лампази

да открехнат врати към небесни сараи.

 

© Светличка Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??