Преддверия
За да свърши денят, от косите си сплитам
въжен мост до отсрещния бряг на земята,
да търкулна трептящата огнена пита
зад осанка на хребет, стопен в маранята.
Да припадне нощта изнурени се молят
рамене отмалели и плещи превити.
Милостта на съня да снижи волен полет,
да пикира в прегръдките -туфи в тревите.
До разсъмване щурчова песен да пази
с морзов припев преддверия светли към рая
и светулки с искрящи фотонни лампази
да открехнат врати към небесни сараи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светличка Всички права запазени
