6 апр. 2024 г., 18:37

Предел 

  Поэзия
177 4 9

От риданията на небето 

безброй сълзи към тебе падат. 

И само някакви поети 

в словата неразбрани страдат.

 

А ти ни даваш всичко свое:

раждаш и до смърт отглеждаш. 

Хълма заприлича на усое!

Но още дишаме с надежда...

 

А може би, отровена и жадна,

ще въздъхнеш уморена!?

И поетите с възхита хладна,

ще мечтаят за друга Вселена...

© Стойчо Станев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря за коментара и оценката,г-жо Мазлум!
    Амин!🙏
  • Дано да не умират мечтите ни за мир, обич и благоденствие по света! Дали човечеството ще избегне ядрения апокалипсис?
  • Благодаря за поздравите и оценката,Златка!🙏
  • Поздравления, Стойчо! Всяко дихание с надежда - двигател на живота, на смисления живот!
  • Благодаря за коментара и оценката, Ивита!🙏
  • "Хълма заприлича на усое!
    Но още дишаме с надежда...",
    "И поетите с възхита хладна,
    ще мечтаят за друга Вселена..."
    Вечният стремеж на човек да надникне зад решетките на видимото, да докосне съвършенството...
    Много ми хареса, приятелю, много!
  • Благодаря за коментара и оценката,Младен!🙏
    Благодаря за коментара и оценката,Люси!🙏
  • Стойчо,поздравления!
  • Изящна философска поезия. И по тази причина силно въздействаща върху онези, които имат сетивата да я осмислят.

    "От риданията на небето
    безброй сълзи към тебе падат.
    И само някакви поети
    в словата неразбрани страдат.
    ...
    И поетите с възхита хладна
    ще мечтаят за друга вселена..."

    Преобладаващата част от поетите са вятърничави мечтатели, от които съдбините на вселената е по-добре да не зависят. Но понякога се срещат и поети-пророци.

    Поздравление, Стойчо!
Предложения
: ??:??