Ranrozar (Стойчо Станев)
667 19838
6 апр. 2024 г., 18:37

Предел 

  Поэзия
233 4 9
От риданията на небето
безброй сълзи към тебе падат.
И само някакви поети
в словата неразбрани страдат.
А ти ни даваш всичко свое:
раждаш и до смърт отглеждаш.
Хълма заприлича на усое!
Но още дишаме с надежда...
А може би, отровена и жадна,
ще въздъхнеш уморена!?
И поетите с възхита хладна,
ще мечтаят за друга Вселена...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стойчо Станев Все права защищены

Предложения
: ??:??