Apr 6, 2024, 6:37 PM
Предел
От риданията на небето
безброй сълзи към тебе падат.
И само някакви поети
в словата неразбрани страдат.
А ти ни даваш всичко свое:
раждаш и до смърт отглеждаш.
Хълма заприлича на усое!
Но още дишаме с надежда...
А може би, отровена и жадна,
ще въздъхнеш уморена!?
И поетите с възхита хладна,
ще мечтаят за друга Вселена...
© Стойчо Станев All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Дано да не умират мечтите ни за мир, обич и благоденствие по света! Дали човечеството ще избегне ядрения апокалипсис?
-
Благодаря за поздравите и оценката,Златка!🙏
-
Поздравления, Стойчо! Всяко дихание с надежда - двигател на живота, на смисления живот!
-
Благодаря за коментара и оценката, Ивита!🙏
-
"Хълма заприлича на усое!
Но още дишаме с надежда...",
"И поетите с възхита хладна,
ще мечтаят за друга Вселена..."
Вечният стремеж на човек да надникне зад решетките на видимото, да докосне съвършенството...
Много ми хареса, приятелю, много! -
Благодаря за коментара и оценката,Младен!🙏
Благодаря за коментара и оценката,Люси!🙏 -
Стойчо,поздравления!
-
Изящна философска поезия. И по тази причина силно въздействаща върху онези, които имат сетивата да я осмислят.
"От риданията на небето
безброй сълзи към тебе падат.
И само някакви поети
в словата неразбрани страдат.
...
И поетите с възхита хладна
ще мечтаят за друга вселена..."
Преобладаващата част от поетите са вятърничави мечтатели, от които съдбините на вселената е по-добре да не зависят. Но понякога се срещат и поети-пророци.
Поздравление, Стойчо!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Амин!🙏