27 сент. 2010 г., 11:07

Преди да дойде краят на света...

762 0 8

Времето лети, не спира

и часовникът секундите брои.

От звука на нечия вълшебна лира

сякаш въздухът трепти.

Часовникът не спира да тиктака

и стрелката неуморно се върти.

Времето лети, не чака

да поспреш за мъничко дори.

Всеки миг в минало бързо се превръща,

което никога не ще се промени.

Времето е нещо, дето не се връща.

Все напред лети, лети.

Часовникът секунди отброява,

каквото искаш, ти прави сега.

Защото знае ли се колко ни остава

преди да дойде краят на света?!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Или Дадарова Все права защищены

Комментарии

Комментарии


  • Козирог съм
  • Оооо! Стрелечка, някъде! Аз съм на 13ти декември.... и съм доволен от това.
    Питам не за друго ами да съм спокоен че съвсем добре си си го написала за категорията Харесва ми! Дерзай! Тренирай. Визуализирай. Метафори... Метафори... Метафори... Макар че всеки по свой начин вижда поезията.
    Успех, пак казвам!
  • Благодаря ви
    Богомир, след 3 месеца правя 16
  • Допадна ми твоята поезия за времето. Точно казано Като по часовник )
    Ти на 15 ли си?
  • Хубаво казано...тя 2012 идва...хахаххаха.Това му е хубавото,незнанието.Аз харесах

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...