Sep 27, 2010, 11:07 AM

Преди да дойде краят на света...

  Poetry
758 0 8

Времето лети, не спира

и часовникът секундите брои.

От звука на нечия вълшебна лира

сякаш въздухът трепти.

Часовникът не спира да тиктака

и стрелката неуморно се върти.

Времето лети, не чака

да поспреш за мъничко дори.

Всеки миг в минало бързо се превръща,

което никога не ще се промени.

Времето е нещо, дето не се връща.

Все напред лети, лети.

Часовникът секунди отброява,

каквото искаш, ти прави сега.

Защото знае ли се колко ни остава

преди да дойде краят на света?!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Или Дадарова All rights reserved.

Comments

Comments


  • Козирог съм
  • Оооо! Стрелечка, някъде! Аз съм на 13ти декември.... и съм доволен от това.
    Питам не за друго ами да съм спокоен че съвсем добре си си го написала за категорията Харесва ми! Дерзай! Тренирай. Визуализирай. Метафори... Метафори... Метафори... Макар че всеки по свой начин вижда поезията.
    Успех, пак казвам!
  • Благодаря ви
    Богомир, след 3 месеца правя 16
  • Допадна ми твоята поезия за времето. Точно казано Като по часовник )
    Ти на 15 ли си?
  • Хубаво казано...тя 2012 идва...хахаххаха.Това му е хубавото,незнанието.Аз харесах

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...