Да изравня блюдата на везните -
преди да пресека реката.
Да си призная греховете скрити -
преди да пресека реката.
Любовите си бавно да изстрадам -
преди да пресека реката.
Да се усмихвам и когато падам -
преди да пресека реката.
На всички да простя, да се покая -
преди да пресека реката.
И чудото Живот да разгадая -
преди да пресека реката.
Щом съм готова, ловко да подхвърля
на теб, лодкарю, сетната монета
и всичко земно, тленно щом отхвърля,
да пресека реката с име Лета.
© Нина Чилиянска Все права защищены
Удоволствие е Поезията ти, Нина!