Един ден ще си отида,
като паднал лист през есента,
тихо ще се претърколя
и ще обгърна с радост своята свобода.
С времето болката ти ще отмине
и все по-малко ще боли,
а огънят, нейде някога сме палили,
сега едва-едва ще гори.
И когато усетиш, че се смалявам,
че вече нямам път към твоята душа,
Кажи ми "Сбогом" за последно
и ме пусни да си отида от твоето сърце!
© Луиза Александрова Все права защищены