May 21, 2018, 4:56 PM

Преди да си отида

  Poetry » Love
498 0 0

Един ден ще си отида,

като паднал лист през есента, 

тихо ще се претърколя

и ще обгърна с радост своята свобода.

С времето болката ти ще отмине 

и все по-малко ще боли,

а огънят, нейде някога сме палили,

сега едва-едва ще гори.

И когато усетиш, че се смалявам,

че вече нямам път към твоята душа,

Кажи ми "Сбогом" за последно

и ме пусни да си отида от твоето сърце!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Луиза Александрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...