May 21, 2018, 4:56 PM

Преди да си отида

  Poetry » Love
500 0 0

Един ден ще си отида,

като паднал лист през есента, 

тихо ще се претърколя

и ще обгърна с радост своята свобода.

С времето болката ти ще отмине 

и все по-малко ще боли,

а огънят, нейде някога сме палили,

сега едва-едва ще гори.

И когато усетиш, че се смалявам,

че вече нямам път към твоята душа,

Кажи ми "Сбогом" за последно

и ме пусни да си отида от твоето сърце!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Луиза Александрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...