Преди есен
Преди есен времето спира за кратко,
оцветява деня ми в пастелно.
Изтънява. Със вкус на смокиново сладко
във безкрая на лятна неделя.
Преди есен е тихо. Небето е глухо
и на капки прозрачни се рони.
Спят отминали мигове лято. На сухо.
И насън се превръщат във спомен.
Преди есен посядам на двора. Със вятъра
се заслушваме в старата дюля.
После, стиснала в шепа парченце от лятото,
татуирам в сърцето ù юли.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Христина Мачикян Все права защищены
