19 сент. 2009 г., 11:14

Преди края

868 0 1

               Преди края

 

Последен танц със времето!...

Танцувам със затворени очи.

А ритъмът отлита във безвремие

и стичат се по бузите сълзи.

Тъгата завладява ме напълно,

изгубвам всяка връзка със света.

Отпускам се, безмълвна и безсилна,

но плача ли... дори сама не знам!

  Със сълзите изтичала и мъката,

олеквало сърцето пак чрез тях...

Не ми е по-добре, да те излъжа ли?

Да споделя ли с тебе своя грях?

 

Макар че плача, ти не ме прегръщай!!!!

Не ме погребвай с твойто съжаление!

Не виждаш ли, че сълзи не потичат

 и цялата трептя от напрежение!

Не искам в твоите прегръдки

да бъда като мъничко дете,

по мене пак пълзят жестоки тръпки

и мъката по вените тече...

Не искам да склоня глава пред тебе...

Не искам да съм в плен на болката...

Това е моят грях - аз пак обичам...

И искам само теб... Излъгах ли!?!?!?!?

 

Танцувам блус със болката...

Раздирам с нокти нейните гърди

с такава ярост... Ти излъга ме!!!!

И плача... със невидими сълзи...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Силвия Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...