Sep 19, 2009, 11:14 AM

Преди края

  Poetry » Love
864 0 1

               Преди края

 

Последен танц със времето!...

Танцувам със затворени очи.

А ритъмът отлита във безвремие

и стичат се по бузите сълзи.

Тъгата завладява ме напълно,

изгубвам всяка връзка със света.

Отпускам се, безмълвна и безсилна,

но плача ли... дори сама не знам!

  Със сълзите изтичала и мъката,

олеквало сърцето пак чрез тях...

Не ми е по-добре, да те излъжа ли?

Да споделя ли с тебе своя грях?

 

Макар че плача, ти не ме прегръщай!!!!

Не ме погребвай с твойто съжаление!

Не виждаш ли, че сълзи не потичат

 и цялата трептя от напрежение!

Не искам в твоите прегръдки

да бъда като мъничко дете,

по мене пак пълзят жестоки тръпки

и мъката по вените тече...

Не искам да склоня глава пред тебе...

Не искам да съм в плен на болката...

Това е моят грях - аз пак обичам...

И искам само теб... Излъгах ли!?!?!?!?

 

Танцувам блус със болката...

Раздирам с нокти нейните гърди

с такава ярост... Ти излъга ме!!!!

И плача... със невидими сълзи...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Силвия All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...