6 мая 2012 г., 10:22

Преди напълно да ме няма

865 0 4
Ще избягам мълчешком
от себе си,
ще потичам боса
сред тревите,
ще напълня
шепи
с пеперуди
и със тях
нанякъде
ще литна.
В слънчев сок
ще се обливам
цяла,
ветрове
ще ме задирят
кръстопътно -
ще им махам
закачливо
на раздяла,
и ще пофлиртувам
с тях попътно.
После времето
ще хукне
полудяло,
ще ме грабне
вихрено-изгубена.
И преди
напълно да ме няма,
ще се върна
в теб. Притихнала.
И влюбена.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христина Мачикян Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...