12 янв. 2009 г., 08:58

Предпролетно

954 0 24
В съня ми
есенните птици
на завет
свили са крила.
Рисувам им
надежди цветни,
и шепна им
за пролетта...
че зимата
ще си отиде
под пръстите
на топлия южняк,
а слънцето
в гнездата им
ще свие
любовен трепет...
за да пеят пак.
Ще цъфнат
сини теменуги.
И влюбени криле
ще полетят.
В небе от радост
ще засветят
искриците
на слънчев смях.








Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Евгения Тодорова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Сега го прочетох. Просто ми попадна отнякъде. А в това кратко стихотворение има толкова анжамбмани! Браво. Тази литературна фигура ми е любима.
  • ...колко много съм си вярвала само, де да можех пак
  • Ефирно, слънчево, красиво!!! Благодаря, Джейни!!!
  • светло ...топло и бяло ми стана в душата...
    имах нужда да прочета нещо толкова красиво и позитивно...
    с обич те прегръщам, мила Джейни.
  • Много ми хареса!И...Джени в цъфналата ръж.

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...