Jan 12, 2009, 8:58 AM

Предпролетно

  Poetry » Other
950 0 24
В съня ми
есенните птици
на завет
свили са крила.
Рисувам им
надежди цветни,
и шепна им
за пролетта...
че зимата
ще си отиде
под пръстите
на топлия южняк,
а слънцето
в гнездата им
ще свие
любовен трепет...
за да пеят пак.
Ще цъфнат
сини теменуги.
И влюбени криле
ще полетят.
В небе от радост
ще засветят
искриците
на слънчев смях.








Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Сега го прочетох. Просто ми попадна отнякъде. А в това кратко стихотворение има толкова анжамбмани! Браво. Тази литературна фигура ми е любима.
  • ...колко много съм си вярвала само, де да можех пак
  • Ефирно, слънчево, красиво!!! Благодаря, Джейни!!!
  • светло ...топло и бяло ми стана в душата...
    имах нужда да прочета нещо толкова красиво и позитивно...
    с обич те прегръщам, мила Джейни.
  • Много ми хареса!И...Джени в цъфналата ръж.

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...