ustremena_ptica (Диа-непокорна)
48 989
2 мая 2007 г., 16:12

Предсказание 

  Поэзия
668 0 4
     ПРЕДСКАЗАНИЕ

Мечтаех безумно, приятелко мила,
за зелени далечни страни,
за принц с кристално сини очи
и небрежна, чаровна усмивка.
Щастлива бях, приятелко мила,
в тези безумно красиви мечти,
но забравих, приятелко мила,
че животът покрай мен си лети...
Събуждах се, падах и ставах,
ранена изправях отново глава,
но пристан аз всеки път тайно намирах,
в тази безумно красива моя страна.
Опитах, приятелко стара,
търсих неуморно онези безумно красиви очи,
но всеки път в чуждите се оглеждах студени,
и тръгвах с ранена душа...
Ти знаеш, приятелко стара,
как всичко давах за любовта,
как падах и се давех в сълзи,
как се отрекох без милост от своите мечти...
Сега сломена от дългите битки,
отпускам уморено глава,
усмивка тиха на устните ми трепти,
щастлива най-сетне на път към моята страна.
Но изтрий от очите си тези сълзи,
аз най-сетне открих своите безумно красиви очи.
Най-сетне съм там в моята зелена страна,
несломена, непобедена дори от смъртта...

© Диа-непокорна Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • С всеки прочетен твой стих се убеждавам в твоите думи,но отнасящи се за мен.Може да плагиатствам, но и аз за жалост не съм чела досега нищо от теб, от което само съм изгубила.Страхотно пишеш!!!
    Намекът за смъртта,която се оказва единствения възможен път към щастието ме трогна!
    Поздрав!
    Много съжалявам и се срамувам от факта,че едва сега пиша коментар на произведение,което е публикувано толкова отдавна!Но,както някой преди нас е казал вече, "По-добре късно отколкото никога!!!"
  • Аплодисменти!!!
  • Много ми хареса!
    с обич, Диана.
  • браво
Предложения
: ??:??