May 2, 2007, 4:12 PM

Предсказание

  Poetry
862 0 4
     ПРЕДСКАЗАНИЕ

Мечтаех безумно, приятелко мила,
за зелени далечни страни,
за принц с кристално сини очи
и небрежна, чаровна усмивка.
Щастлива бях, приятелко мила,
в тези безумно красиви мечти,
но забравих, приятелко мила,
че животът покрай мен си лети...
Събуждах се, падах и ставах,
ранена изправях отново глава,
но пристан аз всеки път тайно намирах,
в тази безумно красива моя страна.
Опитах, приятелко стара,
търсих неуморно онези безумно красиви очи,
но всеки път в чуждите се оглеждах студени,
и тръгвах с ранена душа...
Ти знаеш, приятелко стара,
как всичко давах за любовта,
как падах и се давех в сълзи,
как се отрекох без милост от своите мечти...
Сега сломена от дългите битки,
отпускам уморено глава,
усмивка тиха на устните ми трепти,
щастлива най-сетне на път към моята страна.
Но изтрий от очите си тези сълзи,
аз най-сетне открих своите безумно красиви очи.
Най-сетне съм там в моята зелена страна,
несломена, непобедена дори от смъртта...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Диа-непокорна All rights reserved.

Comments

Comments

  • С всеки прочетен твой стих се убеждавам в твоите думи,но отнасящи се за мен.Може да плагиатствам, но и аз за жалост не съм чела досега нищо от теб, от което само съм изгубила.Страхотно пишеш!!!
    Намекът за смъртта,която се оказва единствения възможен път към щастието ме трогна!
    Поздрав!
    Много съжалявам и се срамувам от факта,че едва сега пиша коментар на произведение,което е публикувано толкова отдавна!Но,както някой преди нас е казал вече, "По-добре късно отколкото никога!!!"
  • Аплодисменти!!!
  • Много ми хареса!
    с обич, Диана.
  • браво

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...