15 мая 2013 г., 00:02

Предупредително

1K 0 0

Не ме целувай, ще се влюбиш
и после вече ще е невъзможно.
Да ме забравиш и да ме изгубиш 
ще се окаже твърде сложно...  

 

Аз съм водата - тиха и спокойна,
прииждам бавно, постепенно,
но почнеш ли от мен да пиеш,
ще искаш да е перманентно.

 

Ще утолиш мъчителната жажда,
ще пиеш много, много нощи,
ще се насищаш и ще ожадняваш,
за да поискаш още, още... 

 

Сега редът е твой и ти решаваш 
дали ще можеш да ме понесеш,
дали ме искаш, дали заслужаваш, 
или е време да се спреш.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимира Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...