15 мая 2013 г., 00:02

Предупредително

1K 0 0

Не ме целувай, ще се влюбиш
и после вече ще е невъзможно.
Да ме забравиш и да ме изгубиш 
ще се окаже твърде сложно...  

 

Аз съм водата - тиха и спокойна,
прииждам бавно, постепенно,
но почнеш ли от мен да пиеш,
ще искаш да е перманентно.

 

Ще утолиш мъчителната жажда,
ще пиеш много, много нощи,
ще се насищаш и ще ожадняваш,
за да поискаш още, още... 

 

Сега редът е твой и ти решаваш 
дали ще можеш да ме понесеш,
дали ме искаш, дали заслужаваш, 
или е време да се спреш.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимира Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...