15.05.2013 г., 0:02

Предупредително

1K 0 0

Не ме целувай, ще се влюбиш
и после вече ще е невъзможно.
Да ме забравиш и да ме изгубиш 
ще се окаже твърде сложно...  

 

Аз съм водата - тиха и спокойна,
прииждам бавно, постепенно,
но почнеш ли от мен да пиеш,
ще искаш да е перманентно.

 

Ще утолиш мъчителната жажда,
ще пиеш много, много нощи,
ще се насищаш и ще ожадняваш,
за да поискаш още, още... 

 

Сега редът е твой и ти решаваш 
дали ще можеш да ме понесеш,
дали ме искаш, дали заслужаваш, 
или е време да се спреш.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимира Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...