23 июн. 2009 г., 17:53

Предзимно отлитане

1.1K 0 12

Преструваш се. И аз ли се преструвам?
Целувам ли с отворени очи?
Защото ти целуваш... ти целуваш
и в твоите ръце не съм любим.

Претупваш ме. Но как ли да ме траеш?
Не мога да поникна в твоя свят -
пшеничено зърно - троха в безкрая -
една по детски смахната мечта.

Преструвай се. Нима ще е за дълго?
Но не и този път. Не съм глупак.
Жена преди години ме излъга,
че не може да лети.
                                   И отлетя.


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Шуманов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...