23 jun 2009, 17:53

Предзимно отлитане 

  Poesía
733 0 12

Преструваш се. И аз ли се преструвам?
Целувам ли с отворени очи?
Защото ти целуваш... ти целуваш
и в твоите ръце не съм любим.

Претупваш ме. Но как ли да ме траеш?
Не мога да поникна в твоя свят -
пшеничено зърно - троха в безкрая -
една по детски смахната мечта.

Преструвай се. Нима ще е за дълго?
Но не и този път. Не съм глупак.
Жена преди години ме излъга,
че не може да лети.
                                   И отлетя.


© Валери Шуманов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много харесвам поезията ти!Много!
  • Трогващ стих!Радвам се, че това е вече в миналото
  • Хареса ми! Особено за целувката-преструвка с отворени очи.
  • Браво, пак!
    Талантлив си, много!
  • Много ми е хубаво да те чета!
  • Браво!!!
    Финалът е страхотен!
  • радвам се, че написаното е останало вече в миналото поздравявам те за прекрасното стихотворение!
  • Лично е, но за радост - ретроспекция. В момента се чувствам много по-добре, благодарение на момичето в моя живот. То е друго - далеч по-внимателно
    Елмира, посласкан съм, че привличам вниманието ти - самата ти заслужаваш доста повече такова.
  • Отдавна не бях те чела.
    Но ми хареса.
    Ще гледам да минавам по-честичко на страницата ти.
    Браво, Валери!
  • Хубав стих, за първи път попадам на теб...Успех!
  • Попадала съм на доста твои неща и това подобно на останалите е разкошно
  • Загорча ми!

    Прекрасен стих!
    Валерка*!
Propuestas
: ??:??