Прегръдки на морето
В твоите прегръдки се унасям.
Вземи ме...
в своите прегръдки смъртоносни,
надалече, дето ме отвеждат.
Цялата си самота ти и печал,
дето съм събрала аз!
Силно ме прегръщай -
сълзите ми измивай!
В своите обятия...
дълбоко приеми ме.
Прегръдки мрачни,
мрачни и студени.
И за живот си надежда,
и за смърт мечта си ти!
Аз в твоите прегръдки само
бих умряла!
Безброй души отнасяш, и тела.
И мен,
и мен ме отнеси!
В тебе все по-навътре навлизам,
все по-безстрашна...
все по-смирена!
Вземи ме...
в своите прегръдки смъртоносни,
надалече, дето ме отвеждат.
Цялата си самота ти и печал,
дето съм събрала аз!
Силно ме прегръщай -
сълзите ми измивай!
В своите обятия...
дълбоко приеми ме.
Прегръдки мрачни,
мрачни и студени.
И за живот си надежда,
и за смърт мечта си ти!
Аз в твоите прегръдки само
бих умряла!
Безброй души отнасяш, и тела.
И мен,
и мен ме отнеси!
В тебе все по-навътре навлизам,
все по-безстрашна...
все по-смирена!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Кристина Илиева Все права защищены
