Преход
Вместо обич – скрити интереси.
Вместо слънце – студ и сивота.
Късно зреят ранните череши.
Страх напъпва в сънните цветя.
Дните раснат на години.
Часовете в мигове кънтят.
Брат за брата – нежелан роднина.
Истина – заровена под път.
Вятърът унива от умора.
Дъжд се лее на потоп.
Сенки скитат... Где сте хора?!
Ручеи разравят таен гроб...
Ех че примитивно време!
Обеца за следващия път.
Току-виж, че дявол взел ме
с обещание за рай, отвъд...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Стойчо Станев Все права защищены
