22 апр. 2010 г., 22:01

Преждевременно

1.9K 0 9

Преждевременно


Попитай ме дали знам кой управлява,

дали утре ще вали;

колко жестоко е всичко в забрава

и как историята без плод сама се руши.

Не знам, като зимна приказка съм в душата,

оглупяла от толкова лед през тези дни

и не, че имам пращяща от важност задача,

а защото толкова много ми се мълчи...


За продавачката, която (кръст) я боли...

За светофара, взел ми онази минута...

За детето, което (само) наляво-надясно върви...

За правописа, който уморен се напука.


Попитай ме за днешното време

или помня ли сън;

колко много научих от вчера

и как ще направя от зеленото път.

Не знам, важното ли е доброто,

намери ли си мерата след мен?

Кому е нужно тихичко и кротко

то битово да ме човърка всеки ден...


За продавачката, която (кръст) я боли...

За светофара, взел ми онази минута...

За детето, което (само) наляво-надясно върви...

За правописа, който уморен се напука.


22 април 2010

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Боряна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...