Преждевременно
Попитай ме дали знам кой управлява,
дали утре ще вали;
колко жестоко е всичко в забрава
и как историята без плод сама се руши.
Не знам, като зимна приказка съм в душата,
оглупяла от толкова лед през тези дни
и не, че имам пращяща от важност задача,
а защото толкова много ми се мълчи...
За продавачката, която (кръст) я боли...
За светофара, взел ми онази минута...
За детето, което (само) наляво-надясно върви...
За правописа, който уморен се напука.
Попитай ме за днешното време
или помня ли сън;
колко много научих от вчера
и как ще направя от зеленото път.
Не знам, важното ли е доброто,
намери ли си мерата след мен?
Кому е нужно тихичко и кротко
то битово да ме човърка всеки ден...
За продавачката, която (кръст) я боли...
За светофара, взел ми онази минута...
За детето, което (само) наляво-надясно върви...
За правописа, който уморен се напука.
22 април 2010
© Боряна Всички права запазени