Lilia_Anna (Boyana)
135 529
24 янв. 2021 г., 19:17

Преобразяване 

  Поэзия » Другая
331 2 3

Душите ни са голи охлюви

плъзнали във ниското,

убежище си търсят.

Утаен в недрата им

oстава блясъкът.

Защо ли не откриваме

във себе си

вселени населявани

от ангелските гласове

и звуците на лирите ни

не достигнат небесата.

Но заловени на стръвта,

превръщаме се в стръв,

отронвайки парченца светлина

попиваме от мрака.

Светът е тъжна дисхармония,

която разболява сетивата,

в порутените ни сърца

ще съгради гнездо на стършели.

И цветето изгряло над главите ни

ще може ли да издържи

жарта на слънчевия образ,

щом не е слънчоглед.

 

© Boyana Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря ви, приятели! Тъжното е, че някои оставащи незабележими подробности на битието, ни карат да достигаме до заключението, че адът винаги са другите и никога ние самите.
  • Много истинско и тъжно стихотворение, Бояна, зов за пробуждане! Много ми хареса! Благодаря ти!
  • Отново ни поднасяш проникновен и разтърсващ до болка стих на прозрението, Бояна:

    Но заловени на стръвта,
    превръщаме се в стръв,
    отронвайки парченца светлина
    попиваме от мрака.
    Светът е тъжна дисхармония,
    която разболява сетивата,
    ...
    И цветето изгряло над главите ни
    ще може ли да издържи
    жарта на слънчевия образ,
    щом не е слънчоглед.

    Нестандартни и обагрени от метафори въпроси, които провокират дълбок размисъл!
Предложения
: ??:??