Преобразяване
Душите ни са голи охлюви
плъзнали във ниското,
убежище си търсят.
Утаен в недрата им
oстава блясъкът.
Защо ли не откриваме
във себе си
вселени населявани
от ангелските гласове
и звуците на лирите ни
не достигнат небесата.
Но заловени на стръвта,
превръщаме се в стръв,
отронвайки парченца светлина
попиваме от мрака.
Светът е тъжна дисхармония,
която разболява сетивата,
в порутените ни сърца
ще съгради гнездо на стършели.
И цветето изгряло над главите ни
ще може ли да издържи
жарта на слънчевия образ,
щом не е слънчоглед.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Boyana Todos los derechos reservados
