Преоткриване
Разливаш топлия си смях,
разливаш го по голите ми длани
и себе си поставяш в тях,
и тихо ми нашепваш - да те браня.
И аз те свивам - липов цвят,
аромата ти във шепи да запазя,
предпазвам те от вятъра крилат,
внимавам да не те запрати
към другите, със жадни носове:
да вдишват, после да изхвърлят.
Не бих те дал на тях, аз не...
Не мога в други да те видя.
Аз дишам твоята любов,
и вярвам - ти цъфтиш за мене.
Преплитаме се двама във кълбо,
кълбо от обич и безвремие.
И няма кой да ни развие,
нишките ни са достатъчно слепени.
От устните ми ти живота пиеш,
а аз го преоткривам в тебе...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Деян Димитров Все права защищены
