dodic (Деян Димитров)
266 1705
8 jul 2008, 18:02

Преоткриване 

  Poesía » De amor
801 0 10
 

 

        Разливаш топлия си смях,

        разливаш го по голите ми длани

        и себе си поставяш в тях,

        и тихо ми нашепваш - да те браня.

        И аз те свивам - липов цвят,

        аромата ти във шепи да запазя,

        предпазвам те от вятъра крилат,

        внимавам да не те запрати

        към другите, със жадни носове:

        да вдишват, после да изхвърлят.

        Не бих те дал на тях, аз не...

        Не мога в други да те видя.

        Аз дишам твоята любов,

        и вярвам - ти цъфтиш за мене.

        Преплитаме се двама във кълбо,

        кълбо от обич и безвремие.

        И няма кой да ни развие,

        нишките ни са достатъчно слепени.

        От устните ми ти живота пиеш,

        а аз го преоткривам в тебе...

 

© Деян Димитров Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??