Препускат буйните коне в гърдите ми...
Препускат буйните коне
в гърдите ми
и блъскат -
да ги отведа на водопой!
Неотстъпно питат ме
очите ти -
къде са изворите тука
и как без тях в тоя зной?!
С какво ще разквасат
езиците набъбнали,
гърлата - изподрани и
пресъхнали?!
С какво ще облекчат
умората
и бяса на кръвта си?!
Ще утолят ли жаждата
на мойта гръд?!
...
С ръце ми сочиш
върховете,
с лице - шумака и полето,
с присъствие ме тласкаш
към пътеки,
които водят до вода...
...
Поглъщайки охотно
твойта искреност,
ще пия аз
от твоите очи!
Ще пресуша до дъно
твойте устни,
ще стигна до загара и
трапчинките
на твойте пръсти !
...
От прилива
на новата ми сила
ще напоя конете,
тук - без извори -
на билото!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© МАРИНА СТОУН-ЛЕВИ Все права защищены
