3 апр. 2010 г., 15:21

Прераждане 

  Поэзия » Философская
487 0 2

За да възкръсне Фениксът, е нужен огън.

В един единствен миг да пепелее.

 С последни  пламъци да освети пустинята,

когато почнат дюните да виделеят.

Да се удави в недокоснати води на зазоряване,

последен дъх искрите му да ронят на прощаване.

И пак, отново, млад и безразсъден

в митичните пера на Феникса да се роди,

благословен и на безсмъртие осъден - да запламти.

Изконна, птицата да сътворява танц и песен

реално-нереална и ефирна до самоизгаряне.

Понесла под крило яйце от смирна,

в което  скътала е паметта на пламъка.

Да бъде вечният й дар за боговете,

събрал у себе си бездумието на камъка

и безподобието на  цвете.

 

© Диана Кънева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??