Прераждане
За да възкръсне Фениксът, е нужен огън.
В един единствен миг да пепелее.
С последни пламъци да освети пустинята,
когато почнат дюните да виделеят.
Да се удави в недокоснати води на зазоряване,
последен дъх искрите му да ронят на прощаване.
И пак, отново, млад и безразсъден
в митичните пера на Феникса да се роди,
благословен и на безсмъртие осъден - да запламти.
Изконна, птицата да сътворява танц и песен
реално-нереална и ефирна до самоизгаряне.
Понесла под крило яйце от смирна,
в което скътала е паметта на пламъка.
Да бъде вечният й дар за боговете,
събрал у себе си бездумието на камъка
и безподобието на цвете.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Диана Кънева Всички права запазени
