3.04.2010 г., 15:21 ч.

Прераждане 

  Поезия » Философска
488 0 2

За да възкръсне Фениксът, е нужен огън.

В един единствен миг да пепелее.

 С последни  пламъци да освети пустинята,

когато почнат дюните да виделеят.

Да се удави в недокоснати води на зазоряване,

последен дъх искрите му да ронят на прощаване.

И пак, отново, млад и безразсъден

в митичните пера на Феникса да се роди,

благословен и на безсмъртие осъден - да запламти.

Изконна, птицата да сътворява танц и песен

реално-нереална и ефирна до самоизгаряне.

Понесла под крило яйце от смирна,

в което  скътала е паметта на пламъка.

Да бъде вечният й дар за боговете,

събрал у себе си бездумието на камъка

и безподобието на  цвете.

 

© Диана Кънева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??