12 сент. 2010 г., 12:07

Прераждане

1.1K 0 6

Капки дъждовни,

мигове съдбовни.

Сърце кървящо,

от болка крещящо...

 

Феникс със омайни криле,

а от пепелта - ново сърце.

Светлина мека, озаряваща,

смъртта тихо призоваваща.

 

Бебешки плач във стаята кънти,

душата се изпълва от детските мечти.

Споменът за миналото вече го няма,

а тук е единствено милувката на мама...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Марин Маринов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Prekrasno
  • Прочетох всичко, публикувано от теб. Всичко е много хубаво!!
  • @mariniki (Магдалена Костадинова) благодаря, поздрав

    @longin (Любомир Деничин) благодаря, нека и при вас винаги има топлинка и светлинка.

    @Siyanieto (Сиянието) благодаря, винаги сте толкова мила.

    @sunffloers (Галя Мяховска): благодаря, поздрав

    Благодаря на всички, че бяхте на моята страничка и прочетохте.
  • Много красиво!
  • Поздрав и светлина и топлинка Момо!!!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...