12 sept 2010, 12:07

Прераждане

  Poesía » Otra
1.1K 0 6

Капки дъждовни,

мигове съдбовни.

Сърце кървящо,

от болка крещящо...

 

Феникс със омайни криле,

а от пепелта - ново сърце.

Светлина мека, озаряваща,

смъртта тихо призоваваща.

 

Бебешки плач във стаята кънти,

душата се изпълва от детските мечти.

Споменът за миналото вече го няма,

а тук е единствено милувката на мама...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Марин Маринов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Prekrasno
  • Прочетох всичко, публикувано от теб. Всичко е много хубаво!!
  • @mariniki (Магдалена Костадинова) благодаря, поздрав

    @longin (Любомир Деничин) благодаря, нека и при вас винаги има топлинка и светлинка.

    @Siyanieto (Сиянието) благодаря, винаги сте толкова мила.

    @sunffloers (Галя Мяховска): благодаря, поздрав

    Благодаря на всички, че бяхте на моята страничка и прочетохте.
  • Много красиво!
  • Поздрав и светлина и топлинка Момо!!!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...