12 sept 2010, 12:07

Прераждане

  Poesía » Otra
1.1K 0 6

Капки дъждовни,

мигове съдбовни.

Сърце кървящо,

от болка крещящо...

 

Феникс със омайни криле,

а от пепелта - ново сърце.

Светлина мека, озаряваща,

смъртта тихо призоваваща.

 

Бебешки плач във стаята кънти,

душата се изпълва от детските мечти.

Споменът за миналото вече го няма,

а тук е единствено милувката на мама...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Марин Маринов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Prekrasno
  • Прочетох всичко, публикувано от теб. Всичко е много хубаво!!
  • @mariniki (Магдалена Костадинова) благодаря, поздрав

    @longin (Любомир Деничин) благодаря, нека и при вас винаги има топлинка и светлинка.

    @Siyanieto (Сиянието) благодаря, винаги сте толкова мила.

    @sunffloers (Галя Мяховска): благодаря, поздрав

    Благодаря на всички, че бяхте на моята страничка и прочетохте.
  • Много красиво!
  • Поздрав и светлина и топлинка Момо!!!

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...