Умирам нощем в мъки

и със слънцето се раждам.

За някой е просто изгрев,

за мен е ново начало.

Изплетена някога от нежност,

сега съм от скъсана прежда.

С  първите слънчеви лъчи

идват и топли мисли с надежда.

От прах и пепел се издигам,

като птица феникс се раждам.

Разпервам криле и политам,

без да знам какво ме очаква.

Нося се през мрачните улици,

без в страни да поглеждам.

Сбогувам се със залеза тихо

и гледам как земята го поглъща.

Луната ме гледа и ми шепне

за спомени от минало време.

Тъмнината тихо и мен поглъща

и в мрачни мисли ме обгръща.

Вечер мрак ме изпепелява,

но утре пак ще се родя от жарава.